Хранителните отпадъци стават все по-актуална тема през последните месеци и с основание. Според Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО) около една трета от цялата храна, произведена в света за консумация от човека - приблизително 1.3 милиарда метрични тона - се оказва като отпадък всяка година. Само в Европейския съюз се изчислява, че около 88 милиона метрични тона храна (или 173 кг на човек) се изхвърлят годишно, а прогнозата за 2020 г. - ако не се направи нищо - е броят да нарасне до около 120 милиона метрични тона. Годишните разходи за тези отпадъци се оценяват на 143 милиарда евро (160 милиарда долара), да не говорим за значителните разходи за околната среда и обществото.

За щастие усилията за намаляване на количеството храна, която изхвърляме, набират скорост, като все повече страни в Европа предприемат инициативи за справяне с този проблем.

Национални действия за намаляване на разхищаването на храни

Тази година Франция стана първата държава в света, която прие закон, принуждаващ супермаркетите да даряват непродадена храна, вместо да я изхвърлят или унищожат.

Законът, който беше приет единодушно от френския сенат през януари 2016 г., също така прави незаконно супермаркетите да изливат белина или вода върху изхвърлената храна, за да възпират фуражите, или да ги съхраняват в заключени складове до деня на прибиране на боклука. Новият закон също улеснява производителите на храни, които произвеждат нетрайни продукти като кисело мляко или мляко, да даряват излишни стоки директно на хранителни банки.

Към юли 2016 г. големите супермаркети - тези над 4,000 квадратни метра - трябва да подпишат договори за дарение с благотворителни организации или местни банки за храна или да бъдат глобени.

Следвайки стъпките на Франция, италианското правителство прие подобен закон през март. Но за разлика от Франция, която издава строги глоби за тези, които не се съобразяват, Италия се стреми да се справи с проблема, като предлага финансови стимули на супермаркетите, които даряват храна.

Един пример е намалените данъци върху боклука - колкото повече хранителни компании раздават, толкова повече пари спестяват. Освен това законът улеснява даряването, като отменя изискването за предварително деклариране на дарения за храна. Това позволява на фирми като барове, ресторанти и супермаркети да променят даренията си въз основа на запасите си. За по-нататъшно намаляване на количеството изхвърляна годна за консумация храна, италианският закон съдържа 17 статии, предлагащи промени в правилата за безопасност на храните в страната, позволяващи на търговците на дребно да даряват хранителни продукти, които са изминали датата на „най-доброто от преди“.

Въпреки че Франция и Италия бяха първите страни в Европа, които въведоха национални закони, насочени към разхищаването на храни, те със сигурност не са единствените, които предприемат стъпки по въпроса. Например в Дания, която има повече инициативи за разхищение на храни от която и да е друга европейска държава, наскоро бе открит първият си супермаркет с излишни храни. Наречен WeFood, той продава само излишни храни, които иначе биха отишли ​​на вятъра, и го прави с отстъпки между 30 и 50 процента.

Вземащите решения в ЕС предприемат стъпки напред

Хранителните отпадъци също се превръщат във все по-виден въпрос на ниво ЕС. Миналият месец членовете на Европейския парламент гласуваха 600 на 48 в подкрепа на закони, които ограничават свръхпроизводството и количеството храна, която ще се хаби. Парламентарната комисия по околна среда също призова за обвързващи цели за намаляване наполовина на глава от населението отпадъци от храна в цяла Европа до 2030 г., стъпка, последвала решението на Европейската комисия да отмени целите за намаляване на хранителните отпадъци от първоначалния си пакет за кръгова икономика. Такава цел би била в съответствие с целите на ООН за устойчиво развитие, които ЕС вече се е ангажирал да постигне.

На национално или общоевропейско ниво една от ключовите бариери пред действията срещу отпадъците от храна е просто опитът да се разбере мащабът или същността на проблема. Повечето хора не са наясно колко много храна отива на вятъра или къде се случва загуба на храна по веригите за производство и доставка. Към това добавя и фактът, че различните държави дефинират и измерват различните хранителни отпадъци по различен начин, което затруднява или невъзможно сравняването на данните и разработването на добре съобразени политики за справяне с проблема.

С неотдавнашното стартиране на Стандарт за отчитане и отчитане на загубите на храна и отпадъци, този проблем е една стъпка по-близо до решаването му. Стандартът е съставен от широк кръг заинтересовани страни в областта на храните, околната среда и политиката. За първи път страните и компаниите ще могат последователно и достоверно да определят количествено и да докладват колко храна се губи и губи на различни етапи от веригата на доставки. Подобна обща рамка за счетоводство и отчитане е от ключово значение за определяне на базовите действия и измерване на напредъка спрямо всички поставени цели.

Няма съмнение, че зашеметяващото количество храна ще похаби по целия свят. С нарастващата инерция за законодателство по този въпрос, особено в Европа, се надяваме, че приливът ще се обърне и прахосването на храна ще стане проблем от миналото.

Тази статия първоначално беше представена в септемврийското издание на списание Resource Recycling. Щракнете тук, за да видите оригиналната статия